Защо Харвард не се казва „Американски национален университет“? Световната история, скрита в имената на университетите, е по-вълнуваща, отколкото си представяте.

Замисляли ли сте се по следния въпрос?

Около нас има „национални“ университети като Цинхуа и Тайванския университет, а в Русия също има цял куп „национални“ университети. Но погледнете света – защо най-елитните университети като Харвард, Йейл, Оксфорд и Кеймбридж не съдържат думата „Национален“ (National) в имената си?

Още по-странно е, че във Великобритания има „Имперски колеж“ (Imperial College), което звучи доста внушително; докато Германия и Япония, след Втората световна война, усилено се опитват да изтрият думите „имперски“ или „национален“ от имената на университетите си.

Какво стои зад всичко това? Нима думите „национален“ и „държавен“ имат някакъв смисъл в чужбина, който ние не знаем?

Днес ще разкрием тази тайна, скрита в имената на университетите. Всъщност, да дадеш име на университет е като да дадеш име на ресторант – името не е просто обозначение, то е декларация.

Първи тип ресторант: „Домашна кухня „При бай Ванг““ – Местни университети, обслужващи общността

Представете си, че искате да отворите ресторант в САЩ. Бихте ли го нарекли „Първият американски майстор готвач“? Най-вероятно не. По-скоро бихте го нарекли „Калифорнийска слънчева кухня“ или „Тексаска къща за барбекю“. Това звучи приятелски, автентично и ясно казва на всички: аз обслужвам жителите на този район.

Американските „щатски университети“ (State University) следват същата логика.

Например, Калифорнийският университет (University of California) или Тексаският университет (University of Texas) наблягат на „щат“, а не на „нация/държава“. Това е много умен подход, който едновременно показва обществения характер на университета, обслужващ данъкоплатците на съответния щат, и умело избягва проблемите, които може да донесе думата „National“.

Тъй като в САЩ и много западни страни „Национализмът“ (Nationalism) е много чувствителна дума, която лесно може да се асоциира с войни, конфликти и ксенофобия. Затова използването на „State“ вместо „National“, точно като да наречеш ресторант „Домашна кухня „При бай Ванг““, е скромно, практично и фокусирано върху предоставянето на най-добрата услуга на съседите.

Втори тип ресторант: „Първа китайска кула“ – Флагмански университети, представляващи лицето на нацията

Разбира се, има и амбициозни собственици на ресторанти, които искат да станат национален еталон. Те биха нарекли ресторанта си „Първата кула на Китай“ или „Централен магазин за печена патица по пекински“. Още с появата си, това име излъчва увереност, че няма друг като тях – това не е просто ресторант, а визитна картичка на националната кухня.

В някои страни „националните университети“ изпълняват именно тази роля.

Например „Австралийският национален университет“ (Australian National University) или „Националният университет на Сингапур“ (National University of Singapore). В тези страни обикновено има само един „Национален университет“, който е академичен флагман, създаден с усилията на цялата нация и представляващ най-високото ниво в страната. Името му е блестяща национална визитна картичка.

Това е напълно различно от нашата ситуация, където сме свикнали да имаме много „национални“ университети. При тях „National“ означава уникален и престижен статут.

Трети тип ресторант: „Ямато Завоевателна Трапезария“ – Имперски университети с отпечатък на агресия

А сега си представете най-ужасния сценарий.

Ресторант, който не се нарича „Домашна кухня“ или „Първа кула“, а „Ямато Завоевателна Трапезария“ или „Германско превъзходно угощение“, и е отворен на окупирана земя. Целта на този ресторант не е да готви, а чрез името и съществуването си постоянно да напомня на местните: „Вие сте покорени от нас.“

Ето защо думите „National“ (национален) и „Imperial“ (имперски) са станали толкова „токсични“ в историята.

По време на Втората световна война нацистка Германия и Японската империя създават така наречените „имперски университети“ (Reichsuniversität / 帝国大学) в окупираните територии. Тези училища са били инструменти за културна агресия и расова асимилация, а имената им са били историческа татуировка, врязана в лицето, изпълнена с насилие и потисничество.

След войната тези имена се превръщат в голям позор. Германия, Япония и други европейски страни бързо изтриват тези наименования от историята. Всички стават изключително бдителни към думата „National“, опасявайки се да не бъде свързана с фашизъм и империализъм.

Ето защо днес в континентална Европа е трудно да се намери комплексен университет с име, съдържащо „National“. Дори историческият холандски „Rijksuniversiteit“ (буквално „Национален университет“) предпочита умело да се превежда като по-неутрален „Държавен университет“ в своите външни комуникации, за да избегне всякакви ненужни асоциации.

Светогледът зад имената на университетите

Сега, като погледнем отново тези имена, всичко става ясно:

САЩ използват „щатски“ – това е прагматизъм, наблягащ на обслужването на местното население.
Великобритания запазва „Имперски колеж“ – като стар аристократ, който не е забравил славата на „империята, над която слънцето никога не залязва“, и така историческото наследство е запазено.
Австралия и Сингапур използват „национален“ – това е национална визитна картичка, демонстрираща върховно самочувствие.
Континентална Европа масово избягва „национален“ – това е размисъл върху историята, внимателно разграничаване от тежкото минало.

Едно просто име на университет обаче крие зад себе си светогледа, историческия поглед и ценностите на една нация. Това ни казва, че езикът е много повече от комбинация от буквални значения. Зад всяка дума се крият култура, история и емоции.

Именно това прави междукултурния обмен най-пленителен и същевременно най-предизвикателен. Един прост машинен превод може да ви каже, че „National“ означава „национален“, но не може да ви предаде хилядите му значения в различни контексти – дали е слава, отговорност или белег?

За да разберем истински света и да водим задълбочени разговори с хора от различни културни среди, трябва да видим историите зад тези думи.

И именно в това се крие истинският смисъл на комуникацията.

Искате ли да водите задълбочени разговори с хора от цял свят и да разбирате културните истории зад езиците им? Изпробвайте Intent. Това е чат приложение с вграден водещ AI превод, което ви позволява да преодолеете езиковите бариери и да разговаряте свободно с всеки по света, истински разбирайки се взаимно.